Кацу-джин-кен, Сацу-джин-кен- фраза, изписана върху свитъците и закачена в доджото на Ягиу Шинкаге Риу, изографисана върху сертификатите на учениците и разрешителните на учителите. Фраза, която би трябвало да е вписана в сърцата на практикуващите изкуството на меча.
Но какъв е нейният произход и още по- важно- какво е значението ѝ?
Камизуми Набуцуна и Шинкаге Риу
За да разберем, трябва да се върнем назад във времето, във феодална Япония през 16ти- 17ти век. В страната царят гражданска война, нестихващи конфликти и безпощадни битки. През тези неспокойни дни един виден майстор на меча, опитен самурай и главнокомадващ на елитните Шестнадесет копия на Нагано- Камизуми Набуцуна- създава нова школа в кенджутсу или изкуството на меча. Тази школа става известна като Шинкаге Риу- Нова школа на сянката. Стилът на Камизуми Набуцана, за разлика от всички останали по онова време, не се концентрира върху техники за отстраняване на противника. Според неговата философия се изисква повече кураж за избягването на един конфликт, отколкото за ненужното отнемане на живот.
За да популяризира своята школа и нейната нова гледна точка, Камизуми пътува из цяла Япония и преподава на много ученици. Най- способните от тях създават собствени стилове и школи.
По време на своите пътувания, самураят се натъква на млад, талантлив фехтовач в покрайнините на Нара. Неговото име е Ягиу Мунетоши. Той е един от младежите, отзовали се на призива на Камизуми за приятелски дуел. Победен три пъти от опитния самурай, Мунетоши пада в краката на учителя с молба да стане негов ученик. Камизуми приема и през следващата една година предава уменията си на младия Мунетоши.
Ягиу Мунетоши и Ягиу Шинкаге Риу
Преди да замине за Киото, самураят дава заръка на младежа да научи повече за концепцията на “муто-дори” (“без меч”): изправянето срещу въоръжен противник, когато ти самият си без оръжие. Когато двамата се виждат отново след около година, Мунетоши успява да впечатли своя учител с познанията си и получава позволение да преподава Шинкаге Риу. Така се заражда школата Ягиу Шинкаге Риу.
Историята за способностите на Мунетоши се разпространява из цялата страна. През 1594г. той е помолен да направи демонстрация пред един от основните японски генерали, мъж на име Токугава Иеясу. Иеясу е толкова впечатлен, че иска Мунетоши за свой личен инструктор в изкуството на меча. Мунетоши отказва поради напредналата си вече възраст, но възлага задачата на един от синовете си- Ягиу Муненори, който заминава с Иеясу.
Ягиу Муненори и шогунът
Шест години по- късно Токугава Иеясу побеждава всички свои съперници в битката при Секигахара и се превръща в безспорния владетел на Япония. Муненори става известен като официален инструктор по фехтовка на шогуна и неговите наследници. А Ягиу Шинкаге Риу с времето се превръща в най- известния стил на японска фехтовка.
Междувременно Муненори се запознава и сближава с известния дзен- майстор Такуан Сохо, който го въвежда в дзен- будизма. Под ръководството на Такуан, Муненори започва да вплита много от идеите на дзен- будизма във философията на фехтовката. Той вярва, че почтеността и правдата са неразривна част от от бойното изкуство. Без моралното измерение, според него, изкуството на меча се ограничава единсвено до това да убиваш и да не бъдеш убит.
Сацу-джин-кен и Кацу-джин-кен
Така се ражда идеята за двата меча- Кацу-джин-кен и Сацу-джин-кен- мечът, даряващ живот и мечът, отнемащ живот. Сацу-джин-кен, оръжието, което разрушава човешкия живот, е олицетворение на чисто физическия конфликт между двама опоненти. Да нападнеш и убиеш своя съперник е просто прилагане на заучената бойна техника според Муненори и последователите му. Тогава кармата решава изхода на битката- дали ще победиш или ще загубиш.
Майсторите на Ягиу Шинкаге Риу обаче разбират, че истинският конфликт на боеца е вътре в него. Да станеш господар на разума и духа си, да извървиш пътя от омразата към уважението, да намериш мирно разрешение на конфронтацията- за такова морално издигане е необходимо оръжие по- силно от онова, което убива. Необходим е Кацу-джин-кен, мечът, даряващ живот.